Опитайте приставката на Ludsport.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Последвайте ни във

Водещи новини

ЦСКА представи четвърто ново попълнение (ВИДЕО)

Публикувано

на

 

текст и снимка: Мони ГЕОРГИЕВ

ЦСКА представи 4 нови попълнения в контрола срещу Царско село в събота, спечелена с 2:1 пред около 3500 зрители на „Армията“.

С „червените“ парафира и португалскоро крило Андре Монтейро – Укра. 29-тодишният юноша на Порто, стигнал до националния отбор на Португалия, обаче се възстановява от тежка контузия в коляното и ще бъде готов в средата на март. Останалите нови са Роланд Алберг, Жеферсон и Жан Карлос Бланко.

Първата двама почнаха като титуляри, а колумбийският таран влезе като резерва (75) и с първото си докосване вкара победния гол преди да е изтекла и минута от появата му в игра. Гостите откриха след жестока грешка на „червения“ вратар Витаутас Черняускас, подарил топката на изскочилия срещу него Светослав Диков (33).

Фернандо Каранга (53) пък изравни с глава след неразчетено боксиране на резервния вартар на „царете“ Павел Здравков. В проверката участие не взеха Кирил Десподов, Станислав Манолев и  Кристиян Малинов, които са с леки болежки, както и Слави Петров.

Това бе 30-и пореден мач, в който „армейците“ не допуснаха загуба – 22 победи и 8 равни в 17 шампионатни мача, 3 за купата и 10 контроли. „Концентрацията не бе на необходимото ниво, имаше подценяване на съперника и на контролата изобщо.

През по-голямата част подхождахме лежерно, нямаше желаната идея да играем по-бързо с топката, да пресираме противника. ЦСКА е готов на 90% за шампионата и се надявам срещу Верея да го покажем“, заяви наставникът на „червените“ Стамен Белчев.

Водещи новини

3 зодии да се готвят за сериозни финансови постъпления през март

Публикувано

на

Скоро ще завалят пачки по стотачки за тези зодии! Ето кои ще бъдат с далеч поиздути джобове до седмици, а може би и дни:

Скорпион

Имате неща в дома си, които ви струват много и нямате представа за това. Помислете точно кои – стари монети, антики и др.

Проверете стойността им и ще се изненадате – един от тях наистина има изключителна стойност, която може да запълни джобовете ви с много пари, от които наистина се нуждаете.

Близнаци

Март ще ви донесе много изненади, но едната от тях е почти невероятна.

Обърнете главата си към тези игри, които предлагат награди и никога не сте им вярвали. Ще повярвате, когато ви кажат, че сте получили доста прилична сума, която ще дойде при вас за най-новите планове, които според вас трябва да бъдат отложени за известно време

Телец

Най-накрая работата ще доведе до резултат, който ще се отрази на вашите лични финанси. Истината е, че го заслужавате повече от всеки друг. Ще получите отличен бонус за вашата работа и добре спечелена премия, която ще ви помогне да осъществите някои от най-големите планове. Бъдете разумни и внимателно харчете парите.

Източник: За жената3 одии да се готвят за сериозни финансови постъпления през март

Прочети повече

Водещи новини

Никол Шерцингер превъзбуди мъжката аудиторияна парти(СНИМКА)

Публикувано

на

Приятелката на тенис ракета №1 на България Григор Димитров – Никол Шерцингер, превъзбуди мъжката аудитория на парти. Шерци се появи на купона за Мача на звездите в НБА, като през цялото време бе заедно с колегите си Френч Монтана, Кеш и Фючър.

И показа визия, с която замая главите на господата около себе си.

Да, очевидно на Димитров ще му мине бързо неразположението, дори само от вида на приятелката му. Мачкай, Гришо! 🙂

Прочети повече

Водещи новини

Благо Георгиев в откровено интервю: защо се отказа от футбола и обиден ли е на някого?

Публикувано

на

Благой Георгиев говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+ в Москва. Той игра 10 сезона в Русия и е един от националите, играли за последно на голям форум. Има 50 мача и 5 гола за България. Не тръгна от ЦСКА или Левски, а от добрата стара Славия. Игра в Алавес и Дуисбург, за да намери своето място по руските терени. Във визитката му личат 105 мача за Терек (Грозни), 36 за Амкар (Перм), още 37 за Рубин (Казан) и на финал 30 за Оренбург. Общо 208 двубоя по терените на домакина на Мондиал 2018. Преди половин година Георгиев се отказа от футбола, но още е в отлична форма. Беше си забранил да говори пред български медии, но направи изключение за „Код Спорт“.

– Здравей, Благо и добре дошъл на терена на „Код Спорт! Отдавна не си давал интервюта – има ли причина за това? Обиден ли си на някой?

– Наистина отдавна не съм давал интервюта. За обида не искам да говоря, защото са минали четири години и не искам да се връщам толкова назад. Просто така си бях решил, но с теб се познаваме отдавна и се радвам, че мога да ти дам това интервю.

– Окончателно ли реши да се откажем от активна кариера или след време може да се завърнеш? Напоследък са модерни тези завръщания, но може би при теб такива половинчати работи няма…

– Честно казано вече съм го решил и официално го обявих. В последно време не се чувствах щастлив. А ако нещата, които правиш, не ти носят радост, няма смисъл да ги правиш. Може да се каже, че се пренаситих и ми писна, макар че имах договор за още година и половина. Чувствам се прекрасно, в много добра физическа форма, без значение от годините. Но като не си щастлив, няма смисъл.

– А как влезе на терена на бизнеса – със спринт или по-предпазливо?

– Лека-полека влизам. Има доста хора, около мен, които ми помагат и са много навътре в нещата. Всичко е въпрос на време. Трябваше да оставя футбола, без който винаги съм казвал, че не мога, но дойде такъв етап от живота ми, в който трябва да кажеш „Стоп“ и да започнеш да се развиваш в друго поприще.

– Живееш в Москва – свикна ли с т. нар. „пропки“, с динамичния ритъм в този над 20-милионен град?

– Отдавна съм тук, но никога не съм мислел, че ще свикна с това. Преди като идвах за два-три дни и виждах тези задръствания, никога не съм мислел, че ще свикна. Но човек свиква с всичко, вече не ми прави впечатление и се чувствам щастлив тук.

– А липсват ли ти контактите от футбола, с хората, с които мина кариерата ти? Дори Венци Стефанов, който те има като син, леко беше засегнат и в едно интервю те провокира да се обадиш с думите: „забравил е откъде е тръгнал“…

– Никога няма да забравя откъде съм тръгнал. Всеки, който ме познава, знае много добре какъв човек съм. Винаги помагам, на който мога и ще продължа да го правя. Има хора, които обичат да се изявяват по вестници и по списания. Аз не искам да говоря по този начин. Ако има нещо, аз ще му го кажа лично в очите. А и не виждам смисъл да се правят някакви интриги чрез медиите.

– Смятам, че това е приятелска провокация…

– Аз нямам нищо против Венци, напротив. Винаги съм казвал, че много го уважавам. Той ми е подал ръка във футбола и никога не мога да кажа лоша дума.

– Кои са сходните черти на руския футбол с българския – като манталитет, устройство, поведение и кои са най-големите разлики?

– Има доста таланти в България и в Русия, които не са се доказали. Разликата е в парите. За никой не е тайна, че в Русия се плаща доста добре. Не е случайно, че звезди от цял свят идват тук. И аз имах много предложения, когато бях в Германия, но реших да взема парите в Русия, вместо да правя някаква кариера. И Венци ми е казвал, че децата ще те попитат: „Тате, имаме ли мляко в хладилника?“, а не „Тате, в кой отбор играеш?“.

– Как се чувстваш в семейния живот? Струваш ми се доста променен, улегнал, вече ги няма неизменните шеги от футбола около теб и по-лежерния начин на живот. Може би ти омръзна и това…

– Честно казано, отдавна ми омръзна. Всичко с времето си. Били сме по-млади, всеки прави глупости и грешки като млад. Но вече ми писнаха тези неща, а може би си казаха дума и годините. Макар че аз ще се чувствам млад дори и на 50 или на 60, защото съм млад по душа. Гледам си семейството и вече водя по-спокоен начин на живот, без излизания и такива неща.

– Десет години игра в Русия. Къде се чувстваше най-щастлив от всички спирки в кариерата ти?

– Където и да съм играл, винаги съм се чувствал щастлив и хората са ме приемали много добре. И ръководството, и феновете, и треньорите. Никога не съм имал проблеми. Но може би най-щастлив съм бил в Рубин. Пасна ми и като атмосфера, и като футболисти. Може би най-спортният град в Русия. Всичко беше окей.

– Вярно ли е твърдението, че заради теб президентът на Чечня Кадиров е дошъл на рожден ден в София? Това слух ли е или истина?

– Не мога да кажа, че не е изпитвал симпатии към мен. Всеки би се радвал да има такъв приятел! Много съм радостен, че се запознах с този човек. Помагал ми е много в два-три случая, за което съм му благодарен. Сигурен съм, че който и да му звънне по всяко едно време на денонощието от хората, с които съм играл, винаги ще помогне.

– Много митове има около него, всичко ли е истина?

– Не са митове, а истина! Всичко е едно към едно. Легенда в Чечня! Хората много го обичат и уважават, а и той прави всичко за Чечня и за Русия. Затова има такава популярност.

– Има ли нещо, за което определено съжаляваш в кариерата си и в живота си досега?

– Ако кажа, че няма, ще излъжа. Всеки човек, ако може да върне нещо в началото, ще го направи по еди-какъв си начин. Всеки прави грешки, няма безгрешни хора. Аз съм направил достатъчно такива и ако мога се върна назад, ще направя нещата по друг начин не само във футбола, но и в живота. За футбола мога да кажа, че не съм направил кариера в големи отбори, в европейски грандове и освен купата и шампионата в Сърбия, не съм печелил друго. За футболистите най-важни са купите и наградите, не толкова индивидуалните, а екипните.

– Помниш ли дебюта си за националния отбор?

– Естествено, че го помня! Беше малко комедиен, защото домакинът ни беше объркал фланелките с Мечо Телкийски и аз взех неговата…

– Абсолютна изненада беше появата ти в титулярния състав…

– Да, благодаря на бате Ицо, че ми гласува доверие! Стоичков е първият човек, който ме викна в националния и винаги ще му бъда благодарен. Но дори и да не го беше направил, винаги ще ми е на сърце, защото е най-големият футболист на България! Всеки ни познава по света заради него. Дори един приятел ми разказа, че в Индия един таксиметров шофьор го бутал с една тояжка и му викал: „Ицо Стоичков, Ицо Стоичков…“ Даже в Индия ни познават заради него. Каквото и да кажем за бате Ицо, е малко.

– За раздялата с националния има една версия, че има бойкот срещу Лотар Матеус, а ти единствен не взимаш страна и после ставаш жертва на интриги. Вярно ли е или са слухове, които не кореспондират с истината?

– Не мога да кажа, че не съм бил в добри отношения с Лотар. Но че съм бил зад него и не съм подкрепил някой друг, е смешно да се говори. Колкото време съм бил в националния, винаги колективът е бил на много високо ниво, всички сме били сплотени и никога не е имало такива дрязги. Отказах се от националния поради съвсем други неща и хора. Загърбил съм това, не се сърдя на никого.

– Не искаш да отваряш пак „страницата“…

– Да. Защо пак отново да влизам в интриги? Няма смисъл!

– Какво не достигна на вашето поколение, също много талантливи и технични играчи, за пробив в големия футбол, подобно на „златния“ ни отбор?

– Без да се лъжем, явно липсва и класа. Без качествата и класата, която са имали през 94-а, не може да се постигне това нещо. А и не сме играли чак в такива отбори. Има двама-трима, които са били в топ отбори, а през 94-а всички играеха в много класни тимове. Така се трупа рутина и опит, и вече не се страхуват от никой. Могат да излязат и срещу най-силните и ще са наравно с тях. Много е важно къде играеш, защото тогава добиваш самочувствие, за да повярваш в себе си. Донякъде трябва и шанс.

– Не те ли изкушаваше нещо от футбола – спортен директор, мениджър, треньор? Някога имал ли си афинитет към тези позиции?

– Никога не съм искал да бъда треньор.

– Защо?

– От една страна, защото винаги някой ще е недоволен от теб. Няма как всички да са ти приятели и да са ти благодарни. Достатъчно врагове съм си създал и в България, и къде ли не, за да го направя и като треньор. От друга страна, като свършиш с футбола, поне за мен най-важното бе да се отдам на семейството си. С тези лагери и тренировки, постоянно си някъде и не виждаш семейството си. А ако си треньор, е още по-зле. Футболистите тренират два часа и си отиват, а треньорите са по цял ден на базата. А кога да отделиш време на семейството, ако не след футбола? Децата растат без мен и беше много важно да прекарвам повече време с тях.

– С кого си бил най-близък през годините във футбола?

– В националния съм бил в стая с Божинов, с Михайлов. В Русия има доста футболисти, с които и до днес се чувам. Приятели са ми и мога да разчитам на тях.

– Най-безкомпромисният защитник, който си срещал в кариерата си?

– С националния сме играли с Италия, а който и да вземеш от „скуадра адзура“, всички са научени футболисти и е доста трудно да играеш с тях. Дават „безплатни лекции“. Всеки знае кога да е на точното място. В Русия има много силни играчи. Например Игнашевич, който вече е на 37-38 години и продължава да играе на много високо ниво.

– Футболът в коя страна най-много ти импонира?

– От големите първенства Испания и Англия.

– Видя какво е в Испания и в Германия…

– В Испания отидох в отбор, който беше в криза и му беше много трудно да се спаси. За половин година сменихме трима треньори в Алавес. Имахме много екзотичен президент, който беше всичко – от президент, през треньор до домакин, масажист, шеф на агитката и шофьор на автобуса. Правеше абсолютно всичко! Никога не съм си представял, че в Испания толкова малко тренират. В Алавес дори не можех да се изпотя на тренировка! В Германия беше съвсем друго. Честно казано, престоят ми в Германия ми хареса много повече, отколкото в Испания. Ако мога да избирам сега между двете, ще избера Германия, защото там всичко ти е подредено, не мислиш за абсолютно нищо друго, освен за футбол. Бази, екипировки, терени – всичко е на топ ниво. Много бях щастлив в Германия.

– Телевизионният футбол влиза ли в програмата ти за възстановяване, за почивка?

– Да, всеки ден гледам мачове и затова понякога се караме с жена ми. В нас винаги се гледа футбол и всички са свикнали.

– Есмер вече разбира ли от футбол?

– Мисли, че разбира повече от мен, което е най-големият проблем. Както в България – всеки разбира от политика и от футбол, в кръга на шегата.

– Синът ти ли определя програмата ти за деня?

– Още е малък и е нормално всеки да се съобразява с него. Малко да гъгне и всеки е на нокти. Така беше и при първите ми две деца. За всяко малко дете се притесняваш, докато порасне. Но без тях сме заникъде! Най-важното за мен са децата. Те са най-голямото богатство!

– Доколко сега си отдаден на религията? Имаше един период, в който бе едва ли не обсебен.

– В Русия, както и в България се запознах с много служители на църквата – свещеници и владици, дори с патриарха. Ходим постоянно в българската църква. Познавам свещеник Теоктист от 15 години, който е представител на българската църква. Почти всеки ден или се чуваме или ходя някъде. Това е най-важното за мен и никога не мога да го оставя.

– Религията и семейството ли те зареждат най-много?

– Да, без вяра, няма да има семейство, няма да има нищо! Вярата за мен е номер 1 и винаги ще остане така.

– Доколко един футболист може да бъде отдаден на религията?

– Всеки човек първо трябва да мисли за това – да греши, колкото се може по-малко и да води правилен начин на живот. Колкото и да е смешно, че аз го казвам, след като съм направил доста грешки и съм живял неправилно… Но след това съжалявам! Ако се стремиш да не повтаряш предишните си грешки, ще бъде много добре.

Играл ли си с бразилци в Русия? Те също са много религиозни, какво впечатление са ти направили? Някои смятат, че преиграват, други че наистина са отдадени на вярата?

– Аз играх с Карлос Едуардо, който не беше много набожен. Рубин го купи за 20 милиона от Хофенхайм. Много голям мой приятел. Но той имаше един близък, който наистина беше много набожен и това не е преиграване. За тях футболът и религията са на първо място!

– Има ли нещо, което искаш да споделиш след толкова години мълчание?

– Искам да предложа на хората в България да не бъдат толкова завистливи, да не гледат какво се случва при другите, а да си гледат собствения двор. Тогава всичко ще бъде по-добре за благото на цяла България!

– Какво си пожелаваш за финал?

– Пожелавам си както на мен, така и на абсолютно всички, да сме живи и здрави, Господ да е с нас и да ни помага! А ако може и всеки ден малко от малко да бъдем по-добри, както към самите нас, така и към всички хора.

Гонг.бг

Прочети повече

Избрано