Опитайте приставката на Ludsport.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Последвайте ни във

Без майтап

Появи се сериозен претендент за подписа на Кирил Десподов

Публикувано

на

Един от най-силните футболисти в състава на ЦСКА през отминаващия сезон Кирил Десподов е на път да си тръгне от “Българска армия”, пише “Меридиан Мач”. Полският Лех (Познан) ще изпрати съвсем скоро конкретна оферта за родения в Кресна младежки национал, който често е викан от Петър Хубчев и при мъжете.
В Twitter вече се появиха и подробности, потвърждаващи сериозните намерения на Лех. Според спортния журналист Пьотър Волошик, пратеник на клуба от Познан вече е бил в България, за да наблюдава на живо играта на Десподов.

Един от мачовете на “червените”, на които той е присъствал, е било гостуването на Лудогорец на 6 април. Този двубой можеше да преобърне битката за шампионската титла. В него крилото на ЦСКА вкара по изключителен начин за 1:0 от фаул в добавеното време на първата част. В последствие обаче “орлите” постигнаха стратегически обрат и в общи линии предрешиха седмата си поредна титла.

Десподов се превърна в ключова фигура и при успеха срещу Верея (Стара Загора). Той се появи на терена в началото на второто полувреме и се отчете с асистенции и при двете попадения – на Александър Барт и Роланд Алберг. При първото той центрира от корнер, а за второто стреля силно, Цинцарски не успя да улови и притичалият холандец се възползва.

Интересното е, че през зимата усилено се коментираше за интерес към Десподов от страна на друг полски тим. Тогава той бе спряга за Легия (Варшава), който заедно с Ягелония бе основен конкурент на Лех в битката за титлата. Два кръга преди края на сезона обаче съставът от Познан се очертава да завърши на трето място и да играе в Лига Европа.

Без майтап

Да ти потекат сълзи: ето как Роман Прохазка се раздели с Левски (ВИДЕО)

Публикувано

на

Словашкият полузащитник на Левски Роман Прохазка изигра последния си мач за тима от „Герена“ при победата с 4:1 над Черно море. Успехът осигури на бронзовите медалисти евроквота, а след срещата Прохазка си взе сбогом със „синята“ агитка. Феновете скандираха „Остани“, като дечица дори не сдържаха сълзите си, виждайки как дългогодишният футболист си тръгва.

Със сигурност подобни кадри биха разчувствали всеки фен на футболната игра.

Прочети повече

Без майтап

Близките на Боян Петров: Може би е заснел смъртта си!

Публикувано

на

Загиналият при опит да изкачи 8-хилядния хималайски връх Шиша Пангма Боян Петров вероятно е заснел собствената си смърт. Това предполагат близките на 45-годишния алпинист, който спи вечния си сън на заснежените Хималаи, пише „Уикенд„.

Той бе обявен за изчезнал на 6 май от половинката си Радослава, след като за последно бе видян на 3 май с телескоп от свои колеги алпинисти в базовия лагер 3 в подножието на върха.

За жалост безпрецедентната спасителна акция, проведена със съдействието на враждуващите власти в Китай и Непал, не доведе до откриването на славния алпинист и няколкодневната издирвателна хеликоптерна мисия бе прекратена.

В смъртния акт на Боян като дата на смъртта му ще бъде записан 16-и май, когато е последният планински обход с хеликоптер. Отговор на въпроса как е загинал Боян Петров, все още няма, но предположенията са, че най-вероятно алпинистът е пропаднал в ледена пукнатина.

Тялото на Боян може никога да не бъде открито, но ако това се случи при изкачване, на други алпинисти на връх Шиша Пангма, то миниатюрната видеокамера на планинския катерач, може да разкрие последните мигове от живота му.

Боян неизменно покоряваше най-високите и опасни ледени върхове, екипиран с видеокамера.

Алпинистът ни заснемаше катеренията си посредством технология, закачена на екипировката му, и след това анализираше преходите си.

Камерата на Боян не бе открита в палатката му, в близост до Лагер 3 в Хималаите и това кара колегите му да са убедени, че той е бил с нея по време на фаталното си изкачване.

„Ако някога тялото на Боян бъде открито от алпинисти и те имат сили да вземат поне камерата му, то тя ще разкрие мистерията около смъртта му и последните мигове от неговия живот.

Възможно е и той да е оправил послание към близките си, при положение, че е пропаднал в ледена пукнатина, смятат колегите на превърналия се в легенда и пример за подражание алпинист.

Прочети повече

Без майтап

Кристиян Малинов: Оставам в ЦСКА, жаден съм за купи (ИНТЕРВЮ)

Публикувано

на

Не завиждам на нападателите за славата, казва халфът на „червените“

автор Мони ГЕОРГИЕВ

Вътрешният халф Кристиян Малинов се утвърди сред титулярите на футболния ЦСКА, като записа през настоящия сезон 32 срещи с 3 гола и 3 асистенции в тях. 24-годишният Малинов е висок 170 см. Родом е от петричкото село Кавракирово, като през 2004 г. започва да тренира в местния „Беласица“. През 2007 г. постъпва в благоевградската академия „Пирин 2001“. Година и половина по-късно заедно с братовчед си Костадин Малинов се явяват на традиционните приемни изпити в „Академия Литекс“ и са одобрени. За първия отбор на ловчанлии дебютира на 1 септември 2011 г. в контрола срещу „Ботев“ (Враца), а треньор на тогавашния шампион е Любослав Пенев. През сезон 2013/14 г. е преотстъпен на „Добруджа“, сетне се завръща с оранжевия екип, а през лятото на 2016 г. преминава на стадион „Българска армия“. Бивш младежки национал, а на 8 юни 2015 г. прави и неофициален дебют за мъжете на България в контролата с Турция (0:4), но все още чака официален мач за „трикольорите“.
Има по-малка сестра Мариела, световна и европейска шампионка по таекуон-до, версия ITF при девойките. На 12 февруари Кристиян и приятелката му Елиза станаха родители на момче.

– Кристияне, в последното от 6-те дербита за сезона срещу „Левски“ вкара втория гол за победата с 3:2. Колко по-специален бе той, предвид съперника?

– Гол като гол. Без значение на кого вкарвам, важно е ЦСКА да побеждава.

– Защо завършихте кампанията без отличие?

– Не мисля, че сме почнали да играем по-слабо, но с оглед на наказания и контузии леко се получи един дисбаланс в отбора. Може би някои по-слаби игри – не резултати, а игри, започнаха да ни разколебават. Определящ беше вторият мач с „Лудогорец“ в Разград. Водехме с 2:1 до 85-ата минута, но го загубихме и оттам рухнахме. Разочарованието е доста голямо и виждате резултатите в последно време, с изключение на победата над „Левски“. В Разград беше най-важният мач, като финал на първенството. Всички го осъзнахме това, дори не сме се уговаряли помежду си. Не успяхме да спечелим, да зарадваме феновете, за което се извиняваме. Догодина ще се борим двойно по-силно. Последвалият срив в резултатите дойде от загубата и нарастването на дистанцията – знаехме, че трудно могат да сгрешат някъде.

– В личен план обаче показа сериозно израстване…

– Да, и аз мисля, че това бе най-силният ми сезон. И преди съм имал силни такива – но като игра, да ми се получават нещата на терена – може би бе именно този сезон. Успях да надградя във всички аспекти – физически, тактически – с помощта на старши треньора, на кондиционните специалисти. Надявам се през следващия да вдигна нивото още. Мога да кажа, че съм доволен – не удовлетворен, защото не взехме никакъв трофей. Предпочитам да не играя толкоз през годината, да бъда резерва или даже извън групата, но клубът да вземе трофей. Защото това остава в историята, а не индивидуалните отличия като Играч на кръга 10 пъти поред, примерно (бел. авт. – Заради гола срещу „Левски“ Кристиян бе избран за №1 на XXXV кръг в Първа лига, като за първи път спечели анкетата).

– Разкажи повече за твоя футболен път…

– Започнах в „Беласица“ под ръководството на Иван Златински. Той ми беше наставник и в школата на Ивайло Андонов – „Пирин 2001“. След успешен кастинг изкарах 7 години в Ловеч и подписах първи професионален договор с „Литекс“. Преотстъпиха ме за година в „Добруджа“, където попаднах на изключителен професионалист и човек – Светослав Тодоров. Сетне се върнах в „Литекс“ и оттам насетне пътят ми е известен на всички.

– Защо точно дефанзивен халф? Пробвал ли си се на други позиции и как си намери мястото?

– Играя, където ме пуснат. В „Литекс“ съм действал зад нападателя, разиграващ халф, дефанзивен халф, какъвто най-вече съм и в ЦСКА. В последните 2-3 мача Христо Янев ме пуска малко по-напред. За мен няма проблеми, на всяка позиция винаги давам всичко от себе си.

– Именно заради позицията на „черноработник“ сякаш не ти се отделя необходимото внимание, когато става въпрос за индивидуални класации…

– Никога не са ме блазнели индивидуалните класации и награди. Искам да си върша работата на терена, да давам всичко от себе си, отборът да побеждава – това е, което ме интересува. Знам, че подобни призове ги взимат нападатели, крила. Например, когато Каранга вкарва, всички се радваме.

– Изглеждаш изключително спокоен човек, защо тогава от началото на шампионата имаш 12 жълти картона?

– 12 само (смее се). На терена съм много конфликтна личност. По принцип и в живота съм такъв, но извън терена е по-лесно да си сдържаш нервите, отколкото на него. Когато си дефанзивен халф, от теб се изисква да спираш атаките на противника, да респектираш техните халфове и нападатели, да играеш твърдо, да не позволяваш да се обръщат с топката, да правят атаки – това е. Отделно съдиите понякога са прекалено строги при санкционирането, понякога свирят много лесни фаулове от някакви минимални докосвания.

– В една анкета твоите съотборници те определиха като „най-работливия“ в тима. С какви друга дума би се описал?

– Точно с тази – работлив.

– Как ти се отразява бащинството? Трудно ли комбинираш задълженията в личен план с професионалните?

– Не, защо да е трудно? (усмихва се). То като се прибереш вкъщи, това е най-милото – да видиш детето ти, като те гледа, как си играе… уникално нещо. Футболът и семейството вървят ръка за ръка – не мисля, че е трудно, и се справям.

– Какви са амбициите ти за следващия сезон?

– Първо ще си почина, след това мислим за него. Искам да направим дубъл и да стигнем колкото се може по-напред в Лига Европа.

– Значи оставаш на „Армията“?

– Според мен – да, но не мога да кажа на 100%, трябва да се обърнете към ръководството. За конкретни оферти не знам, никой не ми е звънял.

– Доста футболисти бързат да направят трансфер в чужбина…

– Всичко с времето си. Ако е писано, ще изляза, ако ли не – ще остана да играя тук.

– Твоят доскорошен съотборник Антон Недялков направи трансфер в „Далас“. Смяташ ли, че това бе компромис, тъй като най-силните първенства са в Европа?

– Той открай време искаше да излезе да играе. Според мен можеше да поизчака още малко, за да играе в Европа. Ако не сега, през лятото, през зимата със сигурност щеше да отиде да рита някъде в Европа – Германия, Австрия… В САЩ първенството не знам как се развива, какво е нивото, но предполагам, че е по-високо от българското.

– Когато се обърнеш след 10-15 години назад, какво искаш да видиш?

– Да съм играл на колкото се може по-високо ниво, да спазвам своите принципи, да не изневерявам на себе си и да кажа, че съм направил всичко по силите си. Ако не стане – добре, животът продължава и след футбола.

– А какви са тези принципи?

– Те са на терена. А и като човек мразя мърдосването. Когато виждам, че някой от съотборниците ми не дава всичко от себе си в даден момент, отвътре ми идва да му кажа, може би дори да се скарам. Тренирам всеки ден усърдно – преди, по време, след тренировка.
Не мисля, че колегите ми не са се раздавали. Просто някой път подхождат по-лежерно, по-неконцентрирано, понякога вероятно и аз подхождам така. А това изключително много ме дразни.

– Преекспонира се реакцията ти срещу Жеферсон Телес именно след въпросната ключова загуба в Разград. Какво всъщност се случи и това повлия ли на атмосферата в съблекалнята?

– Конфликт с Жеферсон нямам. Както след мача, така и на другия ден, а и всеки път се поздравяваме, говорим си. Не е имало търкане между нас, както и между българи и чужденци, както някои медии се опитват да изкарат, че има някакви проблеми. За въпросната ситуация – просто бях афектиран. Знаеш, че някой път, като си изнервен, особено след такъв развой… Аз също съм грешил, защото понякога прекалявам с реакциите си, но тя не е била нещо конкретно към него, просто казах, че всички трябва да поемат отговорността, защото, ако погледнем обстойно ситуацията, при третия гол първо сгреших аз, после стана контраатаката и така ни вкараха.

– Какво отличава работата на Христо Янев от тази на предшественика му Стамен Белчев? Янев каза, че работата му като старши треньор го е „върнала към живите“. Успя ли и вас да ви зарази живецът?

– Не мога да кажа какви разлики има, тъй като с него работим от малко време, преди това също съм работил с Янев, но също не бе за дълго. И двамата са добри треньори. Може би Янев иска да играем по-офанзивно, докато Белчев леко по-предпазливо. Винаги има за какво да се борим, защото играем за най-големия отбор в страната – ЦСКА, първо заради феновете, след това за честта си, премии и т. н. А какво успя да промени – след всяка смяна на треньор има психологически момент, който освобождава футболистите от натрупаното еднообразие.

– Не беше повикан за последните квалификации на националния отбор, поставяш ли си за цел да бъдеш за постоянно част от него?

– Както на мен, така и на всеки играч с български паспорт това е най-високата цел, която можем да си поставим. Не мисля, че трябва да се сърдя на никого. Треньорът преценява в даден момент кои футболисти му трябват, кои са във форма. Щом така е решил, че няма да му свърша работа – ОК. Ако ме извика, ще отида с най-голямо желание.

– За кои други отбори стискаш палци?

– Отборът, който харесвам извън България, е „син“ – „Челси“. Тази година обаче бяхме под нивото, което трябва, но догодина ще сме там, където трябва.

– Но „Челси“ няма да играе в Шампионска лига?

– Но пък ще вземем Премиършип и Лига Европа.

Прочети повече

Избрано