Опитайте приставката на Ludsport.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Последвайте ни във

Без майтап

Атанас Скатов с емоционално обръщение, след като разбрал какво се случва с Боян Петров

Публикувано

на

Алпинистът-веган Атанас Скатов, който покори осемхилядника Чо Ою, пусна емоционален пост в социалните мрежи в почит към колегата си Боян Петров, който изглежда вече не е между живите.

„Скъпи приятели,

Днес слезнах в Тингри.

На 13.05 след слизането ми на лагер 2 научих от Мария Илиева в разговор по сателитния ми телефон за изчезването на Боян Петров.

Отначало не повярвах и ми трябваше малко време да асимилирам какво ми говори.

Реших,че е станала някаква грешка и тя не е разбрала добре. След уточнение за това от колко време той липсва започнах да осъзнавам какво се случва.

Разбрах,че са скрили тази информация от мен , за да не ме притесняват по време на атаката ми към връх Чо Ойо.

В Тингри съм и имам достъп до комуникации и мога да изразя чувствата,които бушуват в мен. Цял ден говоря със спасителния отряд, който издирва Боян. Много сериозна акция на най високо ниво.

Боян беше алпинист с огромен опит ,от който аз съм се учил. Изключителен алпинист. Заедно сме били на 3 експедиции -вр. Манаслу през 2015 и през 2016г изкачихме вр. Анапурна и вр. Макалу . Бях много горд, че имахме много силно българско присъствие през онзи сезон в Хималаите.

Помагахме си по време на изкачванията и си говорехме доста в безкрайното време на изчакване за хубаво време в базовия лагер.

Той е алпинист от поколението най-близо до мен и запалваше моята страст за високи постижения. Да имаш човек , който си е поставил толкова високи цели ,които да те мотивират и дават увереност,че е възможно да се постигат е една от предпоставките за успеха. За мен този човек беше Боян!

В него имаше страст, имаше увереност,имаше сила. Беше много добър стратег и тактик. Предценяваше много добре обстановката,правеше детайлно проучване на терена ,прогнозата и всички обстоятелства свързани с атаката към върха.

Много целеустремен и никога не се отказваше. Безкрайно много съжалявам за това,което се е случило. Знам,че колкото и да сме силни природата е по-силна от нас. Знам колко е трудно там горе. Спомням си когато си говорехме след изкачването на вр. Макалу , как се спогледахме безкрайно изтощени и почти без думи си казахме : “ “Хората идея си нямат,какво се случва тук горе и какво преживяваме”. И е така. Няма как да знаят! Но аз знам!

И сега наистина го изпитах в пълния му вариант с изкачването ми без шерп и кислород на вр. Чо Ою. И мога да оценя още повече, това, което е направил той вече 10 пъти по всичките тези осемхилядника.

Виждал съм колко е зависим от инсулина и съм се чудел как не се страхува да не получи пристъп , в момент , в който да не може да реагира. Той не се страхуваше от нищо!

Поклон Бояне! Пред силата на духа ти и целеустремеността ти. Пред волята и безстрашието ти!

Нека Бог даде сила на близките му. Моите съболезнования!

Осиротях.

Ще ми липсва Силния бегач в съседния коридор, който ме водеше и напрягаше силите ми докрай в състезанието .Все още се надявам,че може да стане някакво чудо и да се появиш отнякъде, въпреки че…… много време е минало.Единственото,което мога да направя в този момент е да продължа напред към Еверест, там където щяхме да се засечем тази пролет и да посветя изкачването си на върха на теб! Дано имам късмет да го кача. Заради теб! И може да усетя духа ти там някъде в бялата планина, на най-високата и точка и да си поговоря пак безмълвно с теб!“

Без майтап

Близките на Боян Петров: Може би е заснел смъртта си!

Публикувано

на

Загиналият при опит да изкачи 8-хилядния хималайски връх Шиша Пангма Боян Петров вероятно е заснел собствената си смърт. Това предполагат близките на 45-годишния алпинист, който спи вечния си сън на заснежените Хималаи, пише „Уикенд„.

Той бе обявен за изчезнал на 6 май от половинката си Радослава, след като за последно бе видян на 3 май с телескоп от свои колеги алпинисти в базовия лагер 3 в подножието на върха.

За жалост безпрецедентната спасителна акция, проведена със съдействието на враждуващите власти в Китай и Непал, не доведе до откриването на славния алпинист и няколкодневната издирвателна хеликоптерна мисия бе прекратена.

В смъртния акт на Боян като дата на смъртта му ще бъде записан 16-и май, когато е последният планински обход с хеликоптер. Отговор на въпроса как е загинал Боян Петров, все още няма, но предположенията са, че най-вероятно алпинистът е пропаднал в ледена пукнатина.

Тялото на Боян може никога да не бъде открито, но ако това се случи при изкачване, на други алпинисти на връх Шиша Пангма, то миниатюрната видеокамера на планинския катерач, може да разкрие последните мигове от живота му.

Боян неизменно покоряваше най-високите и опасни ледени върхове, екипиран с видеокамера.

Алпинистът ни заснемаше катеренията си посредством технология, закачена на екипировката му, и след това анализираше преходите си.

Камерата на Боян не бе открита в палатката му, в близост до Лагер 3 в Хималаите и това кара колегите му да са убедени, че той е бил с нея по време на фаталното си изкачване.

„Ако някога тялото на Боян бъде открито от алпинисти и те имат сили да вземат поне камерата му, то тя ще разкрие мистерията около смъртта му и последните мигове от неговия живот.

Възможно е и той да е оправил послание към близките си, при положение, че е пропаднал в ледена пукнатина, смятат колегите на превърналия се в легенда и пример за подражание алпинист.

Прочети повече

Без майтап

Кристиян Малинов: Оставам в ЦСКА, жаден съм за купи (ИНТЕРВЮ)

Публикувано

на

Не завиждам на нападателите за славата, казва халфът на „червените“

автор Мони ГЕОРГИЕВ

Вътрешният халф Кристиян Малинов се утвърди сред титулярите на футболния ЦСКА, като записа през настоящия сезон 32 срещи с 3 гола и 3 асистенции в тях. 24-годишният Малинов е висок 170 см. Родом е от петричкото село Кавракирово, като през 2004 г. започва да тренира в местния „Беласица“. През 2007 г. постъпва в благоевградската академия „Пирин 2001“. Година и половина по-късно заедно с братовчед си Костадин Малинов се явяват на традиционните приемни изпити в „Академия Литекс“ и са одобрени. За първия отбор на ловчанлии дебютира на 1 септември 2011 г. в контрола срещу „Ботев“ (Враца), а треньор на тогавашния шампион е Любослав Пенев. През сезон 2013/14 г. е преотстъпен на „Добруджа“, сетне се завръща с оранжевия екип, а през лятото на 2016 г. преминава на стадион „Българска армия“. Бивш младежки национал, а на 8 юни 2015 г. прави и неофициален дебют за мъжете на България в контролата с Турция (0:4), но все още чака официален мач за „трикольорите“.
Има по-малка сестра Мариела, световна и европейска шампионка по таекуон-до, версия ITF при девойките. На 12 февруари Кристиян и приятелката му Елиза станаха родители на момче.

– Кристияне, в последното от 6-те дербита за сезона срещу „Левски“ вкара втория гол за победата с 3:2. Колко по-специален бе той, предвид съперника?

– Гол като гол. Без значение на кого вкарвам, важно е ЦСКА да побеждава.

– Защо завършихте кампанията без отличие?

– Не мисля, че сме почнали да играем по-слабо, но с оглед на наказания и контузии леко се получи един дисбаланс в отбора. Може би някои по-слаби игри – не резултати, а игри, започнаха да ни разколебават. Определящ беше вторият мач с „Лудогорец“ в Разград. Водехме с 2:1 до 85-ата минута, но го загубихме и оттам рухнахме. Разочарованието е доста голямо и виждате резултатите в последно време, с изключение на победата над „Левски“. В Разград беше най-важният мач, като финал на първенството. Всички го осъзнахме това, дори не сме се уговаряли помежду си. Не успяхме да спечелим, да зарадваме феновете, за което се извиняваме. Догодина ще се борим двойно по-силно. Последвалият срив в резултатите дойде от загубата и нарастването на дистанцията – знаехме, че трудно могат да сгрешат някъде.

– В личен план обаче показа сериозно израстване…

– Да, и аз мисля, че това бе най-силният ми сезон. И преди съм имал силни такива – но като игра, да ми се получават нещата на терена – може би бе именно този сезон. Успях да надградя във всички аспекти – физически, тактически – с помощта на старши треньора, на кондиционните специалисти. Надявам се през следващия да вдигна нивото още. Мога да кажа, че съм доволен – не удовлетворен, защото не взехме никакъв трофей. Предпочитам да не играя толкоз през годината, да бъда резерва или даже извън групата, но клубът да вземе трофей. Защото това остава в историята, а не индивидуалните отличия като Играч на кръга 10 пъти поред, примерно (бел. авт. – Заради гола срещу „Левски“ Кристиян бе избран за №1 на XXXV кръг в Първа лига, като за първи път спечели анкетата).

– Разкажи повече за твоя футболен път…

– Започнах в „Беласица“ под ръководството на Иван Златински. Той ми беше наставник и в школата на Ивайло Андонов – „Пирин 2001“. След успешен кастинг изкарах 7 години в Ловеч и подписах първи професионален договор с „Литекс“. Преотстъпиха ме за година в „Добруджа“, където попаднах на изключителен професионалист и човек – Светослав Тодоров. Сетне се върнах в „Литекс“ и оттам насетне пътят ми е известен на всички.

– Защо точно дефанзивен халф? Пробвал ли си се на други позиции и как си намери мястото?

– Играя, където ме пуснат. В „Литекс“ съм действал зад нападателя, разиграващ халф, дефанзивен халф, какъвто най-вече съм и в ЦСКА. В последните 2-3 мача Христо Янев ме пуска малко по-напред. За мен няма проблеми, на всяка позиция винаги давам всичко от себе си.

– Именно заради позицията на „черноработник“ сякаш не ти се отделя необходимото внимание, когато става въпрос за индивидуални класации…

– Никога не са ме блазнели индивидуалните класации и награди. Искам да си върша работата на терена, да давам всичко от себе си, отборът да побеждава – това е, което ме интересува. Знам, че подобни призове ги взимат нападатели, крила. Например, когато Каранга вкарва, всички се радваме.

– Изглеждаш изключително спокоен човек, защо тогава от началото на шампионата имаш 12 жълти картона?

– 12 само (смее се). На терена съм много конфликтна личност. По принцип и в живота съм такъв, но извън терена е по-лесно да си сдържаш нервите, отколкото на него. Когато си дефанзивен халф, от теб се изисква да спираш атаките на противника, да респектираш техните халфове и нападатели, да играеш твърдо, да не позволяваш да се обръщат с топката, да правят атаки – това е. Отделно съдиите понякога са прекалено строги при санкционирането, понякога свирят много лесни фаулове от някакви минимални докосвания.

– В една анкета твоите съотборници те определиха като „най-работливия“ в тима. С какви друга дума би се описал?

– Точно с тази – работлив.

– Как ти се отразява бащинството? Трудно ли комбинираш задълженията в личен план с професионалните?

– Не, защо да е трудно? (усмихва се). То като се прибереш вкъщи, това е най-милото – да видиш детето ти, като те гледа, как си играе… уникално нещо. Футболът и семейството вървят ръка за ръка – не мисля, че е трудно, и се справям.

– Какви са амбициите ти за следващия сезон?

– Първо ще си почина, след това мислим за него. Искам да направим дубъл и да стигнем колкото се може по-напред в Лига Европа.

– Значи оставаш на „Армията“?

– Според мен – да, но не мога да кажа на 100%, трябва да се обърнете към ръководството. За конкретни оферти не знам, никой не ми е звънял.

– Доста футболисти бързат да направят трансфер в чужбина…

– Всичко с времето си. Ако е писано, ще изляза, ако ли не – ще остана да играя тук.

– Твоят доскорошен съотборник Антон Недялков направи трансфер в „Далас“. Смяташ ли, че това бе компромис, тъй като най-силните първенства са в Европа?

– Той открай време искаше да излезе да играе. Според мен можеше да поизчака още малко, за да играе в Европа. Ако не сега, през лятото, през зимата със сигурност щеше да отиде да рита някъде в Европа – Германия, Австрия… В САЩ първенството не знам как се развива, какво е нивото, но предполагам, че е по-високо от българското.

– Когато се обърнеш след 10-15 години назад, какво искаш да видиш?

– Да съм играл на колкото се може по-високо ниво, да спазвам своите принципи, да не изневерявам на себе си и да кажа, че съм направил всичко по силите си. Ако не стане – добре, животът продължава и след футбола.

– А какви са тези принципи?

– Те са на терена. А и като човек мразя мърдосването. Когато виждам, че някой от съотборниците ми не дава всичко от себе си в даден момент, отвътре ми идва да му кажа, може би дори да се скарам. Тренирам всеки ден усърдно – преди, по време, след тренировка.
Не мисля, че колегите ми не са се раздавали. Просто някой път подхождат по-лежерно, по-неконцентрирано, понякога вероятно и аз подхождам така. А това изключително много ме дразни.

– Преекспонира се реакцията ти срещу Жеферсон Телес именно след въпросната ключова загуба в Разград. Какво всъщност се случи и това повлия ли на атмосферата в съблекалнята?

– Конфликт с Жеферсон нямам. Както след мача, така и на другия ден, а и всеки път се поздравяваме, говорим си. Не е имало търкане между нас, както и между българи и чужденци, както някои медии се опитват да изкарат, че има някакви проблеми. За въпросната ситуация – просто бях афектиран. Знаеш, че някой път, като си изнервен, особено след такъв развой… Аз също съм грешил, защото понякога прекалявам с реакциите си, но тя не е била нещо конкретно към него, просто казах, че всички трябва да поемат отговорността, защото, ако погледнем обстойно ситуацията, при третия гол първо сгреших аз, после стана контраатаката и така ни вкараха.

– Какво отличава работата на Христо Янев от тази на предшественика му Стамен Белчев? Янев каза, че работата му като старши треньор го е „върнала към живите“. Успя ли и вас да ви зарази живецът?

– Не мога да кажа какви разлики има, тъй като с него работим от малко време, преди това също съм работил с Янев, но също не бе за дълго. И двамата са добри треньори. Може би Янев иска да играем по-офанзивно, докато Белчев леко по-предпазливо. Винаги има за какво да се борим, защото играем за най-големия отбор в страната – ЦСКА, първо заради феновете, след това за честта си, премии и т. н. А какво успя да промени – след всяка смяна на треньор има психологически момент, който освобождава футболистите от натрупаното еднообразие.

– Не беше повикан за последните квалификации на националния отбор, поставяш ли си за цел да бъдеш за постоянно част от него?

– Както на мен, така и на всеки играч с български паспорт това е най-високата цел, която можем да си поставим. Не мисля, че трябва да се сърдя на никого. Треньорът преценява в даден момент кои футболисти му трябват, кои са във форма. Щом така е решил, че няма да му свърша работа – ОК. Ако ме извика, ще отида с най-голямо желание.

– За кои други отбори стискаш палци?

– Отборът, който харесвам извън България, е „син“ – „Челси“. Тази година обаче бяхме под нивото, което трябва, но догодина ще сме там, където трябва.

– Но „Челси“ няма да играе в Шампионска лига?

– Но пък ще вземем Премиършип и Лига Европа.

Прочети повече

Без майтап

Абитуриентка събра овациите на една от големите групи във фейсбук с избора на тоалет (СНИМКА)

Публикувано

на

И на тазгодшните балове имаше повече от любопитни избори на тоалети, като сред най-отличаващите се бе момиче, което отиде на празника си с традиционна българска носия.

„Това за мен е най красивата и достойна абитуриентка! Респект!!!😍😍😘😘“, написа мъж, снимал се с красивата млада дама.

Снимката бе качена в една от големите публични групи във фейсбук и само за първия час от публикуването получи над 300 одобрения и десетки коментари.

Вече не е прецедент млад българин или българка да заложи на фолклорно облекло на завършването си или в официалния тоалет да присъстват поне етно мотиви.

Прочети повече

Избрано