Опитайте приставката на Ludsport.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Последвайте ни във

Без майтап

Интервю с Атанас Скатов: Рискуваме живота си на всеки връх!

Публикувано

на

Анапурна I е най-опасният осемхилядник, искам да изкача и Шиша Пангма въпреки трагедията с Боян Петров, казва първият веган, покорил Еверест

автор: Мони ГЕОРГИЕВ

На 13 май Атанас Скатов стана първият българин и първият веган, стъпил без кислород и без помощта на шерпа на 6-ия по височина връх в света Чо Ою (8188 м). Това е 6-ият осемхилядник, на който стъпва, и това му отрежда второ място между българските алпинисти по покорени високи върхове. Роден е на 11 март 1978 г. в Сливен, вече е провел успешни експедиции до Еверест (покорен 2 пъти – по северния и южния ръб), Манаслу, Анапурна, Макалу и Лхотце като част от проекта „Speed x 14 x 8000 x Vegan“ – скоростно изкачване на 14-те върха над 8000 м без консумация на храна от животински произход.

Мисията е продължение на първия му и успешно завършил проект – „Seven Summits Vegan“ – „Изкачване на седемте континентални първенци (Еверест – Азия, Ухуру – Африка, Елбрус – Европа, Аконкагуа – Южна Америка, Карстенц – Австралия и Океания, Денали – Северна Америка, и масива Винсън – Антарктида). След успешното изкачване на Чо Ою докторантът от Хумболтовия университет в Берлин бе готов да атакува за 3-ти път „Покрива на света“ – вече без шерпа и кислород, но бе спрян от местните власти. По професия е агроном по растителна защита, ентомолог и еколог, но се е посветил професионално на алпинизма.

– Д-р Скатов, обичайно след експедиция казвате, че ви е последна. И този път ли е така, или ще завършите проекта си?

– Наистина си казвах, че след тази експедиция повече няма да ходя. Хората нямат представа за какво става въпрос – действително си рискуваме живота. И колегите така казват „Всяка година се отказвам, но на следващата пак тръгвам“. Бях решил, че след Чо Ою ще кача Еверест за трети път, но вече без шерпа и кислород, а това се счита за едно от най-големите постижения във височинния алпинизъм. И че това би бил върхът на постиженията ми и мога спокойно да се оттегля. Но Китайската планинска служба, основен организатор на експедициите в Тибет, не ме допусна. Още от март имах от тях разрешение за солово изкачване. Такова бе издадено и на Боян Петров, и на още няколко души. Инцидентът с него обаче стана световноизвестен и китайците за първи път допуснаха спасителна акция. Досега не е имало такова нещо – нито за американец, италианец, германец… Лично вицепрезидентът на Автономна република Тибет бе на място, за да организира акцията. На всеки от подстъпите към Шиша Пангма, Чо Ою и Еверест, които са от китайската страна на Тибет, има офицер. На 18 май два часа говорих на съответния служител да ме пусне. Накрая ми каза „Ако намериш шерпа, ще видим“. Имаше 185 тръгнали към върха и 190 шерпи и пробвах, питах тоя-оня от слезлите, но всички бяха изморени. Не може някой, който току-що се е качил, да тръгне от базов лагер обратно нагоре. Исках да убедя някого, че ще декларира да дойде с мен, но ги бе страх, че ако ги хванат да лъжат, 10 или 20 години не могат да влязат в Тибет. Само един, бая уморен, се нави: „9000 долара ми дай, намери 6 бутилки кислород и ще дойда с теб“. Викам „Бе, човек, какви 9000 долара, аз имам само 1000 в джоба“ (смее се).
Така и не намерих шерпа, но усетих много силно, че дори да бях намерил, просто те искаха да се прибера жив и здрав. Тогава бях малко ядосан, защото имах огромно желание. Чо Ою бе перфектната аклиматизация за безкислородно изкачване на Еверест – да си на 8200 м, слизаш няколко дни „за почивка“ в Тингри и да тръгнеш. Пък и имаше „прозорец“ за атака на Еверест от 13 до 26 май.

– Колко други алпинисти имаха разрешения за солови акции на Еверест?

– То имаше само един, който поиска разрешение за такава след мен и Боян. А единственият, който искаше да го осъществи, бях аз. Имаше военни и през нощта си мислех да драсна нагоре, имах 5-6 часа до базов лагер. Там разполагат с над 100 тибетски шерпи, които са местно население. Викам си, да не стане международен конфликт (пак се усмихва). Върнаха ми цялата такса, което по принцип не се прави, явно им стана неудобно. Но съм направил и допълнителни разходи. На Еверест на 5200 и 6400 м имаме закуска, обяд, вечеря и предплатеното няма как да ми го върнат. Не планирам нова атака в скоро време. Беше важно сега, защото Чо Ою е близо, те са на 20 км по въздух. От Тингри до базовия лагер към Еверест е 2,5 часа с кола.

– Как мина самото изкачване на Чо Ою?

– Няколко души от България ме придружиха до базовия лагер на Чо Ою, изкарахме 2 седмици заедно, добра аклиматизация. Базовият лагер се ползва само за 2-3 нощувки, на 4700 м. Междинният лагер е на 5400 м, само за една нощ. Основният лагер е Преден, на 5700 м – височина, която не е за подценяване, тъй като е над тази, считана възможна за възстановяване при хората – 5000 м.
От друга страна пък, бе хубаво, че с групата бяхме по-близо до върха. Изкарах там 3 нощувки. Качих се на 6000 м, за да депозирам багаж – палатка, храна, газ, котлон. Следващия ден се качих на Лагер 1 на 6100 м, занесох си цялото оборудване. Почивах 2-3 нощи, защото правилото е, когато атакуваш осемхилядник без кислород, да спиш на около 1000 м под върха. Чо Ою е 8188 м, а Лагер 2 е на 7150 м и при третата аклиматизация направих нощувка там. После слязох в Преден базов лагер в очакване на „прозорец“ да се качим. Даваха прогноза за най-добро време на 12 май. Това ще рече, че трябваше да тръгнем на 10 май, за да спим в Лагер 1 вечерта, а на 11-и да поемем към Лагер 2, където да направим единствено почивка до около полунощ. По това време се тръгва към върха, за да имаш време през светлата част от деня, за да слезеш, докъдето можеш. Времето обаче беше лошо, качихме се до Лагер 2, но там прекарахме целия 12 май, на 7150 м, като за наш голям късмет 13-и се оказа перфектен ден. В 2.00 ч. тръгнахме общо 11 човека – 4-ма бяхме тези със соловите акции, другите бяха от две организирани експедиции, с по един прикрепен шерп. Теренът не е много труден, но не е и лесен. На 7600 м има една отвесна скала от 10-20 метра, а след това започва един кулоар, на 7700 м. Именно оттам започнах да чувствам ниското съдържание на усвояем кислород и точно там тези с маските дръпнаха, всеки се движи със собствено темпо. Не всички успяха същия ден да стигнат до върха. На Чо Ою най-важно беше, че нямаше вятър и денят бе топъл, а проблемът е, че слънцето огрява върха след 10.30 ч. Самият връх е едно огромно плато, на което може да се качиш и слезеш само от едно място. Бях сред последните, качили го, в 16.30 ч. китайско време. Тогава обаче падна страхотна мъгла и трябваше да стигна бързо до парапета, защото, ако се изгубиш, няма слизане.

– Друго уплаши ли ви?

– Най-големият шок бе Шин, южнокореец. Младо момче, без опит, но с огромно желание да се качи. В деня на атаката го гледах, че изоставаше на час и половина-два. Бях сигурен, че ще се качи, но се отказа. След като слязохме на 7150 м за трета нощувка, му казах, че двамата, заедно с третия останал – франзуцин на име Франк, трябва да слизаме. „Ще дойда след малко“, ми каза. Тръгнах, макар че ми бе трудно с всичкия тоя багаж, защото се изви буря. Още като слязох на Лагер 1 към 20.30 ч., разбрах, че нещо се случва с него, защото има видимост към почти целия маршрут, а по него го нямаше. Към 22.30 ч. дойдоха спасителите – същите, дето са търсили и Боян. На следващия ден, 15 май, го намерили в Лагер 2, почти без сили. Помагали му да слезе надолу, но по трасето починал. Аз чак на 14-и разбрах за Боян, а на следващия ден Шин почина.

– Как се договарят шерпите?

– Те са организирани от фирмата (кооператива). Не плащам нищо, ако съм доволен, мога да му дам бонус, правил съм го. Ако си ходил 2-3 пъти и познаваш някой, може да кажеш, че искаш еди-кой си. Китайка, която качи 13 осемхилядника с един шерпа Нурбу, сега с него ще атакува и последния „липсващ“ в колекцията й осемхилядник – Шиша Пангма. Шерпите са нормални хора като нас, работят за пари, но и сред тях има има по-човечни.

– Проведохте ли по-различна подготовка от тази в предните години?

– Да, включих планинско бягане с голяма денивелация. Счита се, че е сред най-подходящите занимания за безкислородно изкачване. Много е натоварващо, когато бягаш с 1500-2000 м положителна денивелация, в един ден пробягвам 20-30 км. Ефектът върху издръжливостта е много голям.

– Ще прекратите ли проекта с осемхилядниците?

– Всеки ден във фейсбук ме питат поне 100 души кой е следващият връх, кога тръгвам. Щом съм започнал, имам огромно желание да го завърша. Но сега нямам план за следващ връх, ще изчакам нещата да се случат от само себе си.

– Започнахте с височинния алпинизъм от 2012 г. Кой е бил най-трудният ви момент досега?

– Много са, почти на всяка година по 2-3. През 2017 г., на Лхотце, само на 50 м след като тръгнахме от последния лагер под върха, шерпата ми казва „Аз няма да дойда“. Тръгнах сам и по средата на пътя ми се разхлаби винтилът на кислорода. Остана минимално количество. Вървя към върха и нямам представа ще стигна ли, камо ли да се върна.

– Според Уикипедия Чо Ою е най-лесният за изкачване осемхилядник. Така ли е?

– Такива работи въобще не трябва да се пишат, сякаш всеки може да отиде и да го качи. За мен Манаслу е значително по-лесен, но всичко зависи от състоянието на човека и в какви климатични условия ще попадне. През 2012 г. под Манаслу Лагер 2 е затрупан от лавина и 12-13 човека загиват, влачи ги половин километър надолу. Имам приятели алпинисти, които по 2 пъти са били на Чо Ою и не са се качвали. Миналата пролет имаше 36 човека, но само един от тях се качи, при това само до платото – Килиан Жонрет (бел. ред. – каталунски скиор и бегач на свръхдълги разстояния, смятан за най-добрия бегач в света). По принцип на Чо Ою се ходи есенно време, понякога тогава има стотици души. Китайската планинска служба има над 100 катерачи, не просто шерпи, които опъват парапети. Същите правят това през пролетта на Еверест. Дори температурите през септември са с 5-10 градуса нагоре.

– К2 пък го определят като най-трудния осемхилядник. Кой от останалите 8 е най-привлекателният за вас?

– Най-лесният може да бъде и най-трудният. И обратното. Тиражират К2 като най-труден, но има години като 2014-а, в които на него са се качили над 60 души. Анапурна I е най-опасният и най-малко изкачваният, казва статистиката. 235 човека са го качили, 75 са загинали. К2 е качен от над 500. Иначе ми се ходи на Шиша Пангма. Минах около него, бях на 10 км. Те са 2 върха – централен и главен. Над 90% ходят на по-ниския, защото е по-лесен. Видях го и опасния ръб, но всичко е за хора, качват се.

– Не ви ли плаши Шиша Пангма, след като именно под него остана Боян Петров?

– Ако ме плаши, няма да искам да ходя.

– Според вас имаше ли смисъл от спасителната акция за Боян?

– Зависи къде точно се е случил инцидентът. Ако е станал на височина между 7500 и 7800 м, той може да оцелее до 3-тия, 4-тия ден. Ако е на 5000 м, може и 30 дни да оцелее. А при Боян не знаем подробности. Намериха някои негови неща. Спасителите, провели акцията, ми казаха, че и преди лагера на 7500 м, и след него е пълно с цепнатини. Дълбоки са и постоянно вали сняг. Покриват се, не ги виждаш. Стъпваш и изчезваш. Според тях на 99,9% е попаднал на цепнатина. Много е малък шансът лавина да е паднала и да го е повлякла надолу.

– Легендарният италиански алпинист Симоне Моро каза, че Боян е имал по-голям шанс да бъде намерен, ако си е бил взел сателитния телефон, но го е оставил, за да спести тегло…

– Говорили сме си с Боян. Той не го взимаше от друга гледна точка – от суеверие, да не се знае… Аз също съм правил всякакви работи, но на последните експедиции го нося. Нося и специален спот, във всяка секунда всеки на сайта ми може да види къде съм.

– Вярващ ли сте?

– При нас трябва да имаш силна вяра, нямаш ли – няма как да те пусне планината. С много молитви става.

– Вярно ли е, че от догодина китайците ще разрешават само изкачвания с кислород и с шерпа и ще спрат соловите акции?

– Още през март казаха, че от 2019 г. ще забранят соловите изкачвания, но имаше преходен период сега и затова ми дадоха солов пермит (разрешение). Новината за Боян Петров ми подейства значително неприятно. В първия момент си рекох „Сигурно е станала грешка, не могат да се свържат с него. Времето е лошо и му е паднала батерията. Били сме на 3 експедиции заедно, помагали сме си. Мина ми през ума „Щом се случи с него, дали да ходя на Еверест?“. Но пък се мотивирах, че му бе мечта да се качи на върха, и реших да посветя изкачването си на него. Но и аз тръгвам с ясната нагласа, че нещо може да ми се случи и да не се върна. Мен за корееца ми беше мъчно, какво остава за Боян… Но някак си е естествено на тези височини, колкото и да звучи налудничаво. Само тази пролет са загинали над 10 души в опит да покорят осемхилядниците.

– При завръщането си в България споменахте, че може от веганство да преминете към вегетарианство…

– Трудна е диетата ми, особено на експедиции. Сутрин, обед, вечер – всички ядат месо, по килограм на ден. Даже омлета не го имат за храна. Решил съм още малко да бъда веган, ако организмът ми позволява да правя тези неща.
През 2016 г. на Анапурна не се чувствах много добре и 3 дни ядох по едно яйце. Тогава даже си виках „Какъв е смисълът, дори да имам някакъв недостиг, няма как да се набави по едно яйце?“. И тази година имаше ден-два, в които не се чувствах силен, но не знам дали е от режима на хранене.
12 години не съм ял месо и риба. В началото ми беше по-трудно да убеждавам готвачите по лагерите, трябваше да водя преговори. Всичко да ми готвят разделно. За другите готвачът пържи наденички, за мен отваря консерва боб с лук. На обяд за тях пържоли, на мен ми сварява нахут. 12 години не съм ял месо и риба, не ми се и прияжда.

– Сега къде и с кого ще си починете?

– С ей тоя юнак (прегръща сина си Васко). Я кажи на баткото къде искаш да ходим? – „На планина“.

Без майтап

ЦСКА прибира солидна сума от Лига Европа

Публикувано

на

Дружеството ПФК ЦСКА-София АД ще отчете приходи от над 2 млн. лв. от участието на клуба в Лига Европа. „Червените“ елиминираха ФК Рига (Лат) и Адмира Вакер (Авс), а в третия квалификационен кръг бяха спрени от ФК Копенхаген (Дан) след груби съдийски грешки в ущърб на нашия тим. За участие в първия етап се полагат 240 000 евро, във втория – 260 000, а в третия – 280 000. Сумарно „армейците“ са заработили 780 000 евро или 1 521 000 лв. Приходите от билети пък със сигурност надхвърлят половин милион. Първите два мача събраха по 8500 зрители на „Българска армия“ и билетите за единствените два лицензирани сектора – „А“ и „В“, бяха по 20 и 12 лв. Срещата с датчаните пък гледаха около 23 000 на „Васил Левски“, като цените бяха същите, а в сектор „Г“ се влизаше срещу 8 лв. Отделно от това ЦСКА ще приберат пари и от ТВ права.

изт. Мони ГЕОРГИЕВ

Прочети повече

Без майтап

Нашенец направи видео със стоките в български магазин в Чикаго и предизвика безброй реакции във фейсбук (ВИДЕО)

Публикувано

на

Български шофьор направи поредното си видео от магазин в Чикаго, който е зареден предимно с нашенски стоки, а има и българска кухня. Мъжът реши да покаже, че цените на стоките и най-вече храните у нас са необосновано високи, като нещата, които се предлагат тук, ги има и в Америка, повечето на почти същата стойност. С разликата, че там заплататите са в пъти по-високи, т. е. местните имат значително по-висока покупвателна способност.

Прочети повече

Без майтап

Как ще завърши дербито в Разград ли? Има ясен отговор, ако съдим по главния рефер

Публикувано

на

Отборът на Лудогорец никога не е губил мач от първенството, когато наряд за главен съдия е получавал Николай Йорданов, показва справка на „Тема спорт“.

Именно 43-годишният софиянец ще ръководи дербито Лудогорец – ЦСКА, което е в неделя от 21 часа.

Под ръководството на този рефер разградчани са изиграли 27 срещи в родния елит, в които освен, че не са падали, са получили 6 дузпи в тяхна полза. За последно Йорданов свири на Лудогорец при разгромната победа със 7:0 над Берое тази пролет.

Прочети повече

Избрано

© 2015 - 2018 Луд Спорт. Всички права запазени.