Опитайте приставката на Ludsport.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Последвайте ни във

Без майтап

Интервю с Атанас Скатов: Рискуваме живота си на всеки връх!

Публикувано

на

Анапурна I е най-опасният осемхилядник, искам да изкача и Шиша Пангма въпреки трагедията с Боян Петров, казва първият веган, покорил Еверест

автор: Мони ГЕОРГИЕВ

На 13 май Атанас Скатов стана първият българин и първият веган, стъпил без кислород и без помощта на шерпа на 6-ия по височина връх в света Чо Ою (8188 м). Това е 6-ият осемхилядник, на който стъпва, и това му отрежда второ място между българските алпинисти по покорени високи върхове. Роден е на 11 март 1978 г. в Сливен, вече е провел успешни експедиции до Еверест (покорен 2 пъти – по северния и южния ръб), Манаслу, Анапурна, Макалу и Лхотце като част от проекта „Speed x 14 x 8000 x Vegan“ – скоростно изкачване на 14-те върха над 8000 м без консумация на храна от животински произход.

Мисията е продължение на първия му и успешно завършил проект – „Seven Summits Vegan“ – „Изкачване на седемте континентални първенци (Еверест – Азия, Ухуру – Африка, Елбрус – Европа, Аконкагуа – Южна Америка, Карстенц – Австралия и Океания, Денали – Северна Америка, и масива Винсън – Антарктида). След успешното изкачване на Чо Ою докторантът от Хумболтовия университет в Берлин бе готов да атакува за 3-ти път „Покрива на света“ – вече без шерпа и кислород, но бе спрян от местните власти. По професия е агроном по растителна защита, ентомолог и еколог, но се е посветил професионално на алпинизма.

– Д-р Скатов, обичайно след експедиция казвате, че ви е последна. И този път ли е така, или ще завършите проекта си?

– Наистина си казвах, че след тази експедиция повече няма да ходя. Хората нямат представа за какво става въпрос – действително си рискуваме живота. И колегите така казват „Всяка година се отказвам, но на следващата пак тръгвам“. Бях решил, че след Чо Ою ще кача Еверест за трети път, но вече без шерпа и кислород, а това се счита за едно от най-големите постижения във височинния алпинизъм. И че това би бил върхът на постиженията ми и мога спокойно да се оттегля. Но Китайската планинска служба, основен организатор на експедициите в Тибет, не ме допусна. Още от март имах от тях разрешение за солово изкачване. Такова бе издадено и на Боян Петров, и на още няколко души. Инцидентът с него обаче стана световноизвестен и китайците за първи път допуснаха спасителна акция. Досега не е имало такова нещо – нито за американец, италианец, германец… Лично вицепрезидентът на Автономна република Тибет бе на място, за да организира акцията. На всеки от подстъпите към Шиша Пангма, Чо Ою и Еверест, които са от китайската страна на Тибет, има офицер. На 18 май два часа говорих на съответния служител да ме пусне. Накрая ми каза „Ако намериш шерпа, ще видим“. Имаше 185 тръгнали към върха и 190 шерпи и пробвах, питах тоя-оня от слезлите, но всички бяха изморени. Не може някой, който току-що се е качил, да тръгне от базов лагер обратно нагоре. Исках да убедя някого, че ще декларира да дойде с мен, но ги бе страх, че ако ги хванат да лъжат, 10 или 20 години не могат да влязат в Тибет. Само един, бая уморен, се нави: „9000 долара ми дай, намери 6 бутилки кислород и ще дойда с теб“. Викам „Бе, човек, какви 9000 долара, аз имам само 1000 в джоба“ (смее се).
Така и не намерих шерпа, но усетих много силно, че дори да бях намерил, просто те искаха да се прибера жив и здрав. Тогава бях малко ядосан, защото имах огромно желание. Чо Ою бе перфектната аклиматизация за безкислородно изкачване на Еверест – да си на 8200 м, слизаш няколко дни „за почивка“ в Тингри и да тръгнеш. Пък и имаше „прозорец“ за атака на Еверест от 13 до 26 май.

– Колко други алпинисти имаха разрешения за солови акции на Еверест?

– То имаше само един, който поиска разрешение за такава след мен и Боян. А единственият, който искаше да го осъществи, бях аз. Имаше военни и през нощта си мислех да драсна нагоре, имах 5-6 часа до базов лагер. Там разполагат с над 100 тибетски шерпи, които са местно население. Викам си, да не стане международен конфликт (пак се усмихва). Върнаха ми цялата такса, което по принцип не се прави, явно им стана неудобно. Но съм направил и допълнителни разходи. На Еверест на 5200 и 6400 м имаме закуска, обяд, вечеря и предплатеното няма как да ми го върнат. Не планирам нова атака в скоро време. Беше важно сега, защото Чо Ою е близо, те са на 20 км по въздух. От Тингри до базовия лагер към Еверест е 2,5 часа с кола.

– Как мина самото изкачване на Чо Ою?

– Няколко души от България ме придружиха до базовия лагер на Чо Ою, изкарахме 2 седмици заедно, добра аклиматизация. Базовият лагер се ползва само за 2-3 нощувки, на 4700 м. Междинният лагер е на 5400 м, само за една нощ. Основният лагер е Преден, на 5700 м – височина, която не е за подценяване, тъй като е над тази, считана възможна за възстановяване при хората – 5000 м.
От друга страна пък, бе хубаво, че с групата бяхме по-близо до върха. Изкарах там 3 нощувки. Качих се на 6000 м, за да депозирам багаж – палатка, храна, газ, котлон. Следващия ден се качих на Лагер 1 на 6100 м, занесох си цялото оборудване. Почивах 2-3 нощи, защото правилото е, когато атакуваш осемхилядник без кислород, да спиш на около 1000 м под върха. Чо Ою е 8188 м, а Лагер 2 е на 7150 м и при третата аклиматизация направих нощувка там. После слязох в Преден базов лагер в очакване на „прозорец“ да се качим. Даваха прогноза за най-добро време на 12 май. Това ще рече, че трябваше да тръгнем на 10 май, за да спим в Лагер 1 вечерта, а на 11-и да поемем към Лагер 2, където да направим единствено почивка до около полунощ. По това време се тръгва към върха, за да имаш време през светлата част от деня, за да слезеш, докъдето можеш. Времето обаче беше лошо, качихме се до Лагер 2, но там прекарахме целия 12 май, на 7150 м, като за наш голям късмет 13-и се оказа перфектен ден. В 2.00 ч. тръгнахме общо 11 човека – 4-ма бяхме тези със соловите акции, другите бяха от две организирани експедиции, с по един прикрепен шерп. Теренът не е много труден, но не е и лесен. На 7600 м има една отвесна скала от 10-20 метра, а след това започва един кулоар, на 7700 м. Именно оттам започнах да чувствам ниското съдържание на усвояем кислород и точно там тези с маските дръпнаха, всеки се движи със собствено темпо. Не всички успяха същия ден да стигнат до върха. На Чо Ою най-важно беше, че нямаше вятър и денят бе топъл, а проблемът е, че слънцето огрява върха след 10.30 ч. Самият връх е едно огромно плато, на което може да се качиш и слезеш само от едно място. Бях сред последните, качили го, в 16.30 ч. китайско време. Тогава обаче падна страхотна мъгла и трябваше да стигна бързо до парапета, защото, ако се изгубиш, няма слизане.

– Друго уплаши ли ви?

– Най-големият шок бе Шин, южнокореец. Младо момче, без опит, но с огромно желание да се качи. В деня на атаката го гледах, че изоставаше на час и половина-два. Бях сигурен, че ще се качи, но се отказа. След като слязохме на 7150 м за трета нощувка, му казах, че двамата, заедно с третия останал – франзуцин на име Франк, трябва да слизаме. „Ще дойда след малко“, ми каза. Тръгнах, макар че ми бе трудно с всичкия тоя багаж, защото се изви буря. Още като слязох на Лагер 1 към 20.30 ч., разбрах, че нещо се случва с него, защото има видимост към почти целия маршрут, а по него го нямаше. Към 22.30 ч. дойдоха спасителите – същите, дето са търсили и Боян. На следващия ден, 15 май, го намерили в Лагер 2, почти без сили. Помагали му да слезе надолу, но по трасето починал. Аз чак на 14-и разбрах за Боян, а на следващия ден Шин почина.

– Как се договарят шерпите?

– Те са организирани от фирмата (кооператива). Не плащам нищо, ако съм доволен, мога да му дам бонус, правил съм го. Ако си ходил 2-3 пъти и познаваш някой, може да кажеш, че искаш еди-кой си. Китайка, която качи 13 осемхилядника с един шерпа Нурбу, сега с него ще атакува и последния „липсващ“ в колекцията й осемхилядник – Шиша Пангма. Шерпите са нормални хора като нас, работят за пари, но и сред тях има има по-човечни.

– Проведохте ли по-различна подготовка от тази в предните години?

– Да, включих планинско бягане с голяма денивелация. Счита се, че е сред най-подходящите занимания за безкислородно изкачване. Много е натоварващо, когато бягаш с 1500-2000 м положителна денивелация, в един ден пробягвам 20-30 км. Ефектът върху издръжливостта е много голям.

– Ще прекратите ли проекта с осемхилядниците?

– Всеки ден във фейсбук ме питат поне 100 души кой е следващият връх, кога тръгвам. Щом съм започнал, имам огромно желание да го завърша. Но сега нямам план за следващ връх, ще изчакам нещата да се случат от само себе си.

– Започнахте с височинния алпинизъм от 2012 г. Кой е бил най-трудният ви момент досега?

– Много са, почти на всяка година по 2-3. През 2017 г., на Лхотце, само на 50 м след като тръгнахме от последния лагер под върха, шерпата ми казва „Аз няма да дойда“. Тръгнах сам и по средата на пътя ми се разхлаби винтилът на кислорода. Остана минимално количество. Вървя към върха и нямам представа ще стигна ли, камо ли да се върна.

– Според Уикипедия Чо Ою е най-лесният за изкачване осемхилядник. Така ли е?

– Такива работи въобще не трябва да се пишат, сякаш всеки може да отиде и да го качи. За мен Манаслу е значително по-лесен, но всичко зависи от състоянието на човека и в какви климатични условия ще попадне. През 2012 г. под Манаслу Лагер 2 е затрупан от лавина и 12-13 човека загиват, влачи ги половин километър надолу. Имам приятели алпинисти, които по 2 пъти са били на Чо Ою и не са се качвали. Миналата пролет имаше 36 човека, но само един от тях се качи, при това само до платото – Килиан Жонрет (бел. ред. – каталунски скиор и бегач на свръхдълги разстояния, смятан за най-добрия бегач в света). По принцип на Чо Ою се ходи есенно време, понякога тогава има стотици души. Китайската планинска служба има над 100 катерачи, не просто шерпи, които опъват парапети. Същите правят това през пролетта на Еверест. Дори температурите през септември са с 5-10 градуса нагоре.

– К2 пък го определят като най-трудния осемхилядник. Кой от останалите 8 е най-привлекателният за вас?

– Най-лесният може да бъде и най-трудният. И обратното. Тиражират К2 като най-труден, но има години като 2014-а, в които на него са се качили над 60 души. Анапурна I е най-опасният и най-малко изкачваният, казва статистиката. 235 човека са го качили, 75 са загинали. К2 е качен от над 500. Иначе ми се ходи на Шиша Пангма. Минах около него, бях на 10 км. Те са 2 върха – централен и главен. Над 90% ходят на по-ниския, защото е по-лесен. Видях го и опасния ръб, но всичко е за хора, качват се.

– Не ви ли плаши Шиша Пангма, след като именно под него остана Боян Петров?

– Ако ме плаши, няма да искам да ходя.

– Според вас имаше ли смисъл от спасителната акция за Боян?

– Зависи къде точно се е случил инцидентът. Ако е станал на височина между 7500 и 7800 м, той може да оцелее до 3-тия, 4-тия ден. Ако е на 5000 м, може и 30 дни да оцелее. А при Боян не знаем подробности. Намериха някои негови неща. Спасителите, провели акцията, ми казаха, че и преди лагера на 7500 м, и след него е пълно с цепнатини. Дълбоки са и постоянно вали сняг. Покриват се, не ги виждаш. Стъпваш и изчезваш. Според тях на 99,9% е попаднал на цепнатина. Много е малък шансът лавина да е паднала и да го е повлякла надолу.

– Легендарният италиански алпинист Симоне Моро каза, че Боян е имал по-голям шанс да бъде намерен, ако си е бил взел сателитния телефон, но го е оставил, за да спести тегло…

– Говорили сме си с Боян. Той не го взимаше от друга гледна точка – от суеверие, да не се знае… Аз също съм правил всякакви работи, но на последните експедиции го нося. Нося и специален спот, във всяка секунда всеки на сайта ми може да види къде съм.

– Вярващ ли сте?

– При нас трябва да имаш силна вяра, нямаш ли – няма как да те пусне планината. С много молитви става.

– Вярно ли е, че от догодина китайците ще разрешават само изкачвания с кислород и с шерпа и ще спрат соловите акции?

– Още през март казаха, че от 2019 г. ще забранят соловите изкачвания, но имаше преходен период сега и затова ми дадоха солов пермит (разрешение). Новината за Боян Петров ми подейства значително неприятно. В първия момент си рекох „Сигурно е станала грешка, не могат да се свържат с него. Времето е лошо и му е паднала батерията. Били сме на 3 експедиции заедно, помагали сме си. Мина ми през ума „Щом се случи с него, дали да ходя на Еверест?“. Но пък се мотивирах, че му бе мечта да се качи на върха, и реших да посветя изкачването си на него. Но и аз тръгвам с ясната нагласа, че нещо може да ми се случи и да не се върна. Мен за корееца ми беше мъчно, какво остава за Боян… Но някак си е естествено на тези височини, колкото и да звучи налудничаво. Само тази пролет са загинали над 10 души в опит да покорят осемхилядниците.

– При завръщането си в България споменахте, че може от веганство да преминете към вегетарианство…

– Трудна е диетата ми, особено на експедиции. Сутрин, обед, вечер – всички ядат месо, по килограм на ден. Даже омлета не го имат за храна. Решил съм още малко да бъда веган, ако организмът ми позволява да правя тези неща.
През 2016 г. на Анапурна не се чувствах много добре и 3 дни ядох по едно яйце. Тогава даже си виках „Какъв е смисълът, дори да имам някакъв недостиг, няма как да се набави по едно яйце?“. И тази година имаше ден-два, в които не се чувствах силен, но не знам дали е от режима на хранене.
12 години не съм ял месо и риба. В началото ми беше по-трудно да убеждавам готвачите по лагерите, трябваше да водя преговори. Всичко да ми готвят разделно. За другите готвачът пържи наденички, за мен отваря консерва боб с лук. На обяд за тях пържоли, на мен ми сварява нахут. 12 години не съм ял месо и риба, не ми се и прияжда.

– Сега къде и с кого ще си починете?

– С ей тоя юнак (прегръща сина си Васко). Я кажи на баткото къде искаш да ходим? – „На планина“.

Без майтап

ЦСКА надцаква Левски за основна трансферна цел на „сините“?

Публикувано

на

ЦСКА иска да надцака Левски за основна трансферна цел на „сините“ в лицето на италианеца Диего Фабрини, информира румънската медия Digi Sport. „Червените“ също са хвърлили око на играча на Ботошани и имат по-добра оферта от „вечния враг“.

Интересно е, че мениджърът на футболиста Флорин Маня е използвал „сините“ за повишаване на интереса, а всъщност ЦСКА е по-близко до подпис с Фабрини.

Главната конкуренция на „червените“ идва от Динамо (Букурещ). Румънският гранд предлага по-ниска заплата, но първоначалното желание на Фабрини е било да премине именно там, тъй като нямало да сменя на първенството и ще оформи тандем със сънародника си Матиа Монтини.

Кариера на Фабрини почва в Емполи, следват периоди в Удинезе и Палермо преди трансфер в Уотфорд, за който игра между 2013 и 2016. В този период е отдават под наем и в други английски отбори като Милуол, Бирмингам и Мидълзбро.

Следва трансфер в Бирмингам на стойност 1,8 милиона паунда. През сезон 2017/18 играе под наем в Сегунда дивисион с екипа на Овиедо, след което преминава като свободен агент в Ботошани.

Прочети повече

Без майтап

ЦСКА отвърна с остра декларация на нападките, че клубът е пробил играчи на Черно море

Публикувано

на

Ръководството на ЦСКА излезе с официална декларация и отвърна на нападките, че клубът е подкупил 6-има футболисти на Черно море, заради което същите са били извадени за последния мач на „моряците“ срещу Лудогорец и напускат клуба.

„Армейци,

футболният сезон завърши, но след последния мач върху нас се изля поредната доза медийна помия. За да се отклони вниманието от случващото се на стадиона в Разград, което в крайна сметка реши изхода на първенството, услужливо сайтове и медии подеха в хор новата долнопробна и откровена лъжа, че половин отбор на Черно море са се провалили на детектор на лъжата заради двубоя с ЦСКА и затова са освободени от тима си.

Искаме отговорно и категорично да заявим, че клубът ни не използва подобни начини за печелене на срещите си. Обвиненията срещу нас са инсинуации, целящи да ни компрометират и същевременно да прикрият очевадната липса на феърплей при решаване на спора за титлата. Призоваваме обвиняващите ни да излязат официално, аргументирано и с конкретни факти да докажат „вината“ ни. Не само да се шушумуши и разни писарушки да ни петнят името. Да се сезират и самосезират всякакви институции! Ние не се притесняваме, защото съвестта ни е чиста, но явно има хора, които треперят само при мисълта за нас и денонощно умуват каква интрига да сътворят. С времето – от жалка, по-жалка…

Същевременно ЦСКА пита – как така всичко „избухва“ 20 дни по-късно? Защо е намесен и вторият вратар, който дори няма право да играе по договор срещу ЦСКА? Не можаха ли да измислят нещо ново, а повтарят порното отпреди 7 години в Перник? Бумеранг от лъжи, който ще се върне, защото за да прикрият далаверата не се поколебаха да очернят дори хора като Георги Илиев, например, градил добро име две десетилетия… Но явно няма стари и млади в нечистите им жертвоприношения. Затова и 17-годишно момче беше поставено на вратата… Това са само някои от фактите, които обясняват защо на „Армията“ имаше драма, а в Делиормана – измама. Имаме и още въпроси, но ЦСКА е много голям, за да прави удоволствие и да се обяснява на слабите и неталантливи „сценаристи“, съшили всичко с бели конци.

Крайно възмутени сме и от отношението на медии, които по пряк и косвен път са свързани с човек, контролиращ и притежаващ телевизионните права на шампионата. Това е добре обмислена и целенасочена атака. И ако досега страдахме предимно от тенденциозност в съдийството, това вече е удар под кръста, който иска окончателно да ни повали. Естествено, че тези страхливци няма да успеят! Длъжни сме да заявим обаче, че ако тези медии продължат с подобно неуважително, уронващо реномето и името на клуба ни отношение, ако не спрат с тези грозни атаки и лъжи, ЦСКА ще предприеме радикални мерки да не бъде занапред част от тази воняща медийна среда. И по-конкретно, ще обмислим начин как да се преразгледа участието ни в договора за собственост на телевизионните права и ние да не бъдем отразявани от тези навързани като свински черва медии, сайтове и телевизии. Не е тайна, че ЦСКА генерира най-голям зрителски интерес и рейтинг на гледаемост. Готови сме обаче на крайни действия само и само да защитим честта на на армейския клуб.

Прочети повече

Без майтап

Бесни фенове на Миньор (Пк) фрасна треньора в главата!

Публикувано

на

Наставникът на Миньор (Перник) Юри Васев пострада по време на мача от Югозападна Трета лига с Хебър (Пазарджик), който завърши 2:1 за пазарджиклии. Пернишкият специалист беше ударен с камък по главата от фенове на „чуковете“, информира zapernik.com. Васев се свлече на земята, след като павето се стовари върху тила му. Това наложи намесата на лекаря на домакините, след което треньорът се изправи и „довърши“ срещата.

Яростта на запалянковците на Миньоро била породена от слабата игра на любимците им и очертаващата се загуба. За футболистите на Хебър пък нямаше камъни. Момчетата на Николай Митов се измъкнаха от Перник само с псувни, заплахи и клетви по техен адрес. Любопитно е, че ръководството на пернишкия клуб подари по запалка на всеки фен, дошъл да подкрепи тима за последното домакинство през сезона.

Днес по обед с нашата медия се свърза фен на „жълто-черните“, който пожела да внесе уточнение. Според него Юри Васев не е уцелен нарочно, а след края на мача агитката на Миньор му се е извинила за инцидента и главоболието.

Прочети повече

Избрано