Опитайте приставката на Ludsport.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Последвайте ни във

Извън спорта

10-те най-дразнещи неща в Париж

Публикувано

на

Американка, която живее от 5 години в Париж, е обстрелвана с въпроси за живота във френската столица. Често питат Колет Дейвидсън дали продължава да забелязва колко красив и изкусителен е градът или вече ѝ е безинтересен.

Все пак градът е вдъхновявал поколения писатели и артисти, станал е родно място на безброй модни тенденции и е дом на кухня, считана за световно наследство от ЮНЕСКО. Гордее се с толкова много музеи на изкуството, паметници и градини.

Ето какво казва Дейвидсън: „Вярно е, че след пет години живот тук все още се хващам да зяпам внушителните орнаменти по сградите на архитекта Хусман или да се взирам в лодките, плъзгащи се по Сена. Всеки път, когато пресека моста между катедралата „Нотр Дам“ и Съдебната палата, си мисля: „Уау, аз наистина живея тук“.

Но неизбежно моят ентусиазъм спада, когато кракът ми внезапно потъне в още топла купчина кучешко ако, която някой е „забравил“ да почисти от улицата. Или вдишам дима на няколко цигари докато минавам през „закритата тераса“ на кварталното кафене.

Или когато се чувствам като човешка топка в огромната тълпа, подхвърляна насам натам докато вървя по улицата и се блъскам с хора, които не могат да приемат факта, че ходя по тротоара.

Не ме разбирайте погрешно! Обичам този град по много причини. Но има няколко неща, които наистина тормозят. Вижте по-надолу кои са нещата в Париж, които ме карат да ръмжа от недоволство. Подредени са по потенциала си да ви подразнят

10. Пазете се от тълпите на рояци в Париж

Опитвах се да стигна до входа на метрото и това се превърна в епично приключение. Пробивах си път през тълпите от хора, които сякаш изскачаха от нищото. Когато се опитвах да заобиколя наляво, ме изблъскваха вдясно. И обратното. Въпреки че парижани могат да ви дадат вълнуващо усещане за градския живот, аз се дразня ужасно от факта, че не мога просто да си вървя по улицата без да ме нокаутират.

Лошото е, че този „феномен“ се прехвърля и в останалите аспекти на живота в Париж – докато чакате на опашка за филм, да пазарувате в бакалията, да си купувате ръкавици, да отидете на музей в събота. Ще се учудите на колко хора им е хрумнала същата идея като на вас. След това се сещате, че Париж е 27-ият най-гъсто населен град в света, изпреварвайки Мумбай и Кайро.

9. Обслужването

Ако получавах по долар всеки път, когато чувах работник от обслужващия персонал, администрацията или магазините да казва “c’est pas possible!” („това не е възможно“), щях да плувам в пари.

Независимо дали се опитвате да си поръчате айс кафе в горещ ден („ама разбира се, че нямаме лед“), да си върнете билет за влак, купен погрешка, или да свършите работа с администрацията, сте обречени да чувате “c’est pas possible!” като досаден рефрен.

Номерът е да разберете, че в повечето случаи всъщност е възможно. Въпросът е как излагате случая. И за съжаление, в Париж понякога единственият начин да получите желания изход е да вдигнете скандал.

8. Защо не мога да си поръчам горещи напитки в баровете след 21 ч.?

Това е нещо, което така и не проумях. Може би не трябва да се изненадвам, тъй като във Франция се придържат към „подходящите“ часове за различните ястия през деня с изненадващо и фанатично усърдие. Но не разбирам защо, освен американските вериги като „Старбъкс“, „е невъзможно“ (ето пак) да си поръчаш гореща напитка в повечето барове и дори кафенета след определен час. Докато поръчването на еспресо след вечеря в ресторант със седящи места е доста приемливо, поръчването на кафе със сметана в бар по тъмно изобщо не е ОК. И искам да знам защо. Франция е свободна страна, нали?

7. Всичко свързано с пътуване в парижкото метро

Чувствам се малко зле да сложа това в списъка с недостатъците, защото метрото на Париж е доста ефективно. За разлика от други услуги в града, метрото почти никога не е в стачки и и безкрайни почивки. Но откъде да започна да обяснявам колко ме дразни? Да стоиш заклещен с лице в нечия потна подмишница, чийто собственик очевидно не се е къпал с дни. Да слушаш нечий дет метъл, защото го мързи да си сложи слушалките. Да случаш нечия писклива и дрезгава версия на песента на Едит Пиаф „La vie en rose“ на акордеон докато пресичаш града. Да докосваш потния лост, по който е твърде вероятно да пълзи нова супербактерия, за да запазиш баланс и да те блъскат, настъпват, да ти крещят за това, че стоиш неправилно… Мога да продължавам още и още.

6. Звуци, които чупят звуковата бариера

Докато си седях в кафене в един парижки квартал един ден бях удивена, когато забелязах, че тишината е почти оглушителна. По-голямата част от града празнуваше национален празник и, за мой късмет, наоколо имаше много малко хора. Но не беше само това. Нямаше го постоянно бръмчене на колите, шума от строителните работници или постоянното дърдорене на хората. Даже чух чуруликане на птички. Беше много по-различно от постоянния шум, който изпълва града. Харесва ми, че Париж и шумящ, оживен град, но понякога просто е твърде шумно.

5. Чужденец означава опасен

Странно е, че след половин десетилетие това все още ме дразни, но наистина е така. Подозрението, грубото отношение на много парижки продавачи или сервитьори може да бъде отблъскващо в най-добрия случай и обидно в най-лошия. Не е обичайно в Париж да посрещнеш клиент с огромна американска усмивка и аз наистина вече не го очаквам. В крайна сметка, защо поръчката на хамбургер трябва да е вълнуващо преживяване? Но това, което не приемам, са смъртоносните погледи, означаващи „защо изобщо си тук“, когато единственото което искам е да си купя чифт панталони или горещ шоколад. Усмивка – дори фалшива, прави нечий ден много по-приветлив, а взаимодействието – по-приятно.

4. Документите и всичко свързано с френската бюрокрация

Това е нещо, което вероятно ще можете да избегнете, ако сте на кратко пътуване до Париж, за ваш късмет. Когато опрете до документи и административни процедури, вероятно няма нищо по-дразнещо, отчайващо и отнемащо време от парижката бюрокрация. Изглежда никой не си комуникира с никого, просто молби и процедури отнемат цяла вечност и една погрешна дума към чиновник може да ви отнеме всяка надежда за успех завинаги. Ако не ви откраднат нещо по време на престоя, вероятно ще можете да се разминете с това чудо.

3. Несериозни приятели и отмяна на уговорки в последната минута

Парижани са заети хора. Ако нямат резервация за ресторант в събота вечер, те планират да отидат на кино или са получили безплатен билет за откриване на галерия. С толкова неща за правене в града е трудно да изберете. Фактът, че с лекота създавате познанства в Париж (особено ако сте чужденци), означава, че ще и вие също ще имате сериозни планове. Но с толкова неща за правене повечето хора потвърждават плановете си в последната минута, а отмяната на ангажименти е по-често срещано отколкото ни харесва. Парижани не са несериозни по природа, но градът ги кара да правят огромни планове за много събития едновременно. За ваш късмет, ако сте в Париж за кратко, вероятно ще избегнете това неприятно явление.

2. Странното работно време на магазини и заведения

Железарията, която отваря от 10 до следобед, а след това отново от 3 до 7. Кафенето, което е отворено само от 4 следобед до 10 вечерта в сряда, петък и събота. Или книжарницата, която е отворена от 9 сутринта до 7 вечера в понеделник, 9.30 до 7 във вторник и от 10 до 7 в четвъртък. Личният ми номер едно е кварталната фризьорка, която оставя телефонния си номер на вратата и идва само, ако ѝ се обадиш за час. Освен очевидното раздразнение от факта, че ви трябва докторска степен по логистика, за да разберете когато всъщност тези места са отворени в града, има и един постоянен въпрос: „Как тези бизнеси изкарват пари, ако никога не са отворени“.

1. Това е един ужасно скъп град

Моят най-голям проблем с Париж е същият като при всеки голям метрополис в наши дни – Токио, Ню Йорк, Лондон. Със сигурност все още има места, където можете да и купите кафе за 1,20 евро или ядене за 4 евро, но те стават все по-трудни за откриване. Може да вините състаряването на населението или икономическата криза, но истината е, че това си е скъп град. Няма нищо по-дразнещо от това да платите 4 евро за средняпко еспресо или 20 за малък (среден) хамбургер. Дори да е вкусен, не е приятно. За нещастие, ако искате да опознаете града, ще трябва да го преглътнете, да извадите портфейла си отново и да си развалите 10-те евро за кроасан за 2 евро.

изт.

Избрано